Решение
№ 13 от 27.05.2022г. по АНД № 7/2022 г.
Съдия – докладчик : Сона
Гарабедян
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „….”, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. П., област Б., кв. …, бл. …, вх. …, ет. …, представляван от собственика З. М. С., EГН ……., против наказателно постановление № К-039108, издадено на 26.04.2018 г. от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощен съгласно заповед № 289/22.04.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП за нарушение на чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 2 от Закона за защита на потребителите е наложена на ЕТ „……” имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл. 198 от ЗЗП, както и за нарушение на чл. 15, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 4 от Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти е наложена на ЕТ „……..” имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл. 198 от ЗЗП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В депозираната жалба и в допълнения към нея жалбоподателят оспорва количеството описана стока от проверяващите, причините поради които се търси произход на стоките, тъй като на тях има обозначена цена, състав, температура за пране и др. Твърди, че 95% от стоката е от България с нужните обозначения за състав, произход и производител на български език и много малко от ЕС със съответните етикети и състав на съответната държава от ЕС на латински. Счита, че няма логика в международен курорт като „П.” да се слагат стикери на български език и че това съсипвало бизнеса.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява. Същият, чрез процесуалния си представител, депозира молби с вх. № 638/22.03.2022 г. и вх. № 928/26.04.2022 г. с идентично съдържание, с които оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира разноски. Представя списък на разноските.
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 19.02.2018 г. служителите на КЗП РД Пловдив – Д.Л. М. и Н.И. И. посетили търговски обект магазин „…..”, находящ се в к.к. П., община Ч., хотел „…..” за проверка относно предоставяната информация за предлаганите за продажба стоки и за спазването на разпоредбите на Закона за защита на потребителите. При извършване на проверката е установено, че търговският обект е в работен режим и се обслужват потребители от свидетеля на проверката, собственик на ЕТ „……”, както и че в търговския обект се предлагат за продажба на потребителите дамски дрехи и дамски чанти. В хода на проверката е констатирано, че търговецът предлага за продажба на потребителите стоки от внос с етикети само на чужд език, без стоките да са с етикети и на български език. В етикетите на чужд език се съдържа информация на чужд език за състава им и за текстилните стоки има указания за употреба, предоставена чрез графични символи за пране, гладене и др. При проверката са установени следните налични стоки, които са без етикети с информация на български език за производителя и вносителя, ако стоките са от внос, вида на стоките и съществени характеристики:
1. кожени якета и жилетки с косъм – 29 бр. с продажни цени от 130 лева до 380 лева;
2. шушлякови якета – 21 бр. с цени от 120 лева до 280 лева;
3. жилетки – 8 бр. с цени от 98 лева всяка;
4. плетени туники и пуловери – 32 бр. с продажни цени от 48 лева до 150 лева;
5. рокли – 120 бр. с продажни цени от 48 лева до 130 лева;
6. рокли официални дълги – 10 бр. с цени от 150 лева до 250 лева;
7. тениски – 10 бр. с цени от 38 лева до 68 лева;
8. блузи – 13 бр. с цени от 48 лева до 68 лева;
9. панталони – 18 бр. с цени от 88 лева до 120 лева;
10. дамски чанти – 8 бр. с цени от 58 лева до 68 лева.
Констатирано е, че стоките са от внос и са с етикети само на чужд език.
Установено е също, че за стоките е предоставена информация само на чужд език, като без задължителната информация на български език за процентното съдържание и наименование на текстилните влакна, вложени в изделията, са следните стоки:
1. шушлякови якета – 21 бр. с цени от 120 лева до 280 лева;
2. жилетки – 8 бр. с цени от 98 лева всяка;
3. плетени туники и пуловери – 32 бр. с продажни цени от 48 лева до 150 лева;
4. рокли – 120 бр. с продажни цени от 48 лева до 130 лева;
5. рокли официални дълги – 10 бр. с цени от 150 лева до 250 лева;
6. тениски – 10 бр. с цени от 38 лева до 68 лева;
7. блузи – 13 бр. с цени от 48 лева до 68 лева;
8. панталони – 18 бр. с цени от 88 лева до 120 лева.
Служителите КЗП РД Пловдив отразили констатациите от извършената проверка в съставения от Д.Л. М. констативен протокол № К-2639996/19.02.2018 г., който е връчен на ЕТ ……...
На 19.02.2018 г. в к.к. П., Д.Л. М., в присъствието на Н.И. И., съставила АУАН № К – 039108 против ЕТ „…….” за това, че на 19.02.2018 г. в магазин „…..” в к.к. П., община Ч., хотел „М.” се обслужват потребители от свидетеля на проверката, собственик на ЕТ „…….”, като в търговския обект се предлагат за продажба на потребителите дамски дрехи и дамски чанти. Търговецът предлага за продажба на потребителите стоки от внос с етикети само на чужд език, без стоките да са с етикети и на български език. В етикетите на чужд език се съдържа информация на чужд език за състава им и за текстилните стоки има указания за употреба, предоставени чрез графични символи за пране, гладене и др. Описани са стоки, които са без етикети и информация на български език за производителя и вносителя, ако стоките са от внос, вида на стоките и съществени характеристики В акта е посочено, че търговецът нарушава разпоредбата на чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 2 от ЗЗП, тъй като предлага за продажба на потребителите стоки без етикети с информация на български език за производителя и вносителя, вид на стоката и нейните съществени характеристики. Стоките са от внос и са с етикети само на чужд език. Посочено е още, че търговецът нарушава разпоредбата на чл. 15, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 4 от Наредбата за етикетирането на текстилните изделия, тъй като предлага за продажба на потребителите стоки, предназначени за българския пазар без информация на български език за процентното съдържание и наименование на текстилните влакна, вложени в текстилните изделия. За стоките е предоставена информация само на чужд език, без задължителната информация на български език за процентното съдържание и наименование на текстилните влакна в изделията на описани в акта стоки. В акта е посочено и към него са приложени касов бон, етикети и снимки.
Съставения АУАН е връчен на едноличния търговец на 19.02.2018 г. При връчването същият собственоръчно е вписал в акта, че е запознат с неговото съдържание и с правото си на възражения в 3 – дневен срок. На 21.02.2018 г. търговецът е изпратил по пощата своето писмено възражение до началника на КЗП – Пловдив за това, че 80% от стоката в обекта е от български производители с нужните обозначения за състав, произход и производител на български език, както и че не е допустимо да се описва стоката по артикули в бройки без всяка една да с погледне има ли стикер за състав и произход. На проверяващите били показани налични стикери в обекта ведно с уред за поставяне. Много от стикерите падали при разместване на стоката. Представен бил регистър за рекламации, а работното време и отговарящ за обекта било щамповано с нужното фолио на сгъваемата врата на обекта. Възразява относно посочените нарушения.
Въз основа на така съставения акт на 26.04.2018 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление № К-039108, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатирано нарушение на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, като на основание чл.198 от ЗЗП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, както и относно констатирано нарушение на чл. 15, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 4 от Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти на ЕТ „……..” е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. В НП е направена отметка, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес без дата, подпис на лицето, което е направило отбелязването.
От представените пликове с пощенски клейма и известия за доставяне се установява, че наказателното постановление е изпращано за връчване на жалбоподателя шест пъти за периода от 14.03.2019 г. до 04.01.2022 г. – три пъти на адрес: гр. П., област Б., кв. ….., бл. …, вх. …, ет. …и три пъти на адрес: к.к. П., община Ч., хотел „М.”, магазин „….”, като от адреса в гр. П. пратките са върнати като непотърсени, а от адреса в к.к. П. – с отбелязване, че адресатът отсъства.
Видно от двете пощенски клейма, поставени от служители в Български пощи върху приложеното на л. 14 известие за доставяне, наказателното постановление е връчено на жалбоподателя лично на 14.01.2022 г. на адрес: гр. П., област Б., кв. …., бл. …, вх. …, ет. …. Съдът приема именно тази дата на връчване, а не датата 14.01.2021 г., вписана от получателя в графата: „дата на получаване”.
От представените два броя заповеди № 289/22.04.2015 г. и № 387 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, се установява, че директорът на Регионална дирекция - Пловдив към ГД „Контрол на пазара” при КЗП Т. Д. е оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения на Закона за защита на потребителите /л. 9/, а на Д. М. е възложено да съставя актове за установяване на извършени нарушения по законовите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП или на Председателя на КЗП /л. 8/.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: констативен протокол № К-2639996/19.02.2018 г., акт за установяване на административно нарушение № К-039108 от 19.02.2018 г., писма, изпращани до ЕТ за връчване на НП, етикети, фискален бон, свидетелските показания на актосъставителя Д. М. и свидетеля по акта и при установяване на нарушението Н. И..
Съдът кредитира показанията на разпитаните актосъставител и свидетел, доколкото същите кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства. Така установеното в хода на административнонаказателното производство, а след това и пред съда, не беше опровергано с доказателства от самия жалбоподател. Напротив, дори в молба, депозирана на 06.04.2022 г. /л.86/, жалбоподателят заявява, че няма логика в международен курорт като „П.” да се слагат етикети на български език и че това съсипва дребния бизнес.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, като съображенията за това са следните:
Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления – чл. 58 от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила – чл. 64 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно - срещу подпис, което в случая е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП - ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. В процесния случай са изпратени шест известия за изготвеното НП на адреса на търговския обект и на адреса на управление на едноличния търговец. Пратките са връщани с отбелязвания: „непотърсен” и „отсъства”, но в наказателното постановление е отбелязано единствено: „Нарушителят не се намери на посочения от него адрес”, при това без да е отразена дата на отбелязването и без подпис на лицето, което е посочен като негов автор.
С оглед на това, настоящият състав намира, че не са били налице предпоставки за връчване реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и че извършеното по този ред връчване се явява нередовно. Доколкото наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице с изпращане на седмата пощенска пратка, то срокът за обжалване започва да тече от момента на връчването. Ето защо, съдът следва да разгледа жалбата като процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна по следните съображения:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства може да се направи обоснован извод, че на посочената в НП дата ЕТ е извършил визираните в НП нарушения. Административно - наказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на административно задължение по чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 2 от ЗЗП. Според цитираните разпоредби търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, съдържащи информация за производител, вносител, ако стоката е от внос, вид на стоката, съществени характеристики и др. За осъществяване на изпълнителното деяние е необходимо да се установи „предлагане на стоките за продажба”. В процесния случай по безспорен начин се установи, че проверката е извършена в работното време на магазина, от 11.57 ч. до 12.40 ч. /съгласно вписването в КП/, през което време в търговския обект са предлагани за продажба описаните стоки. Впрочем, това обстоятелство не е и спорно по делото. При поставяне на етикети върху описаните стоки безспорно жалбоподателят не е изпълнил това законово изискване и този пропуск е установен към момента на извършената проверка. По този начин жалбоподателят е реализирал изцяло състава на формалното нарушение по чл. 9, ал. 2 от ЗЗП. Въведеното задължение е за търговците, какъвто в случая се явява ЕТ „……..“, като адресатът на това задължение е изрично упоменат в чл. 9, ал. 1 от ЗЗП. Посочването само на страната на произход, не е достатъчно да се приеме, че етикетът отговаря на въведените изисквания за посочване на производител и вносител, когато стоката е от внос. По делото се установи, че за описаните стоки е липсвала и информация на български език за техните съществени характеристики.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя, че много от стикерите падали при разместване на стоката и при проба от клиент, което не винаги било забележимо за възстановяване. Поставянето на етикети на български език с изискуемото в закона съдържание, както беше посочено по – горе, е задължение на търговеца, включително прикрепването им по начин, който да не позволява безпроблемното им отделяне от стоките при разместване или проба, а ако все пак това се случи – да ги възстанови. В тази връзка обстоятелството, че на проверяващите са показани налични стикери в търговския обект и уред за поставянето им, е ирелевантно. Дори и с оглед на събраните гласни доказателства да се приеме, че част от стоките в магазина са били на български производители с етикети, поставени от производителя, с нужното съдържание, това не освобождава търговеца от задължението му по чл. 9, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗЗП по отношение на останалите стоки, установени и описани в констативния протокол от проверяващите, респ. не дава основание за промяна на извода за допуснатите от жалбоподателя административни нарушения.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и НП, съдът констатира, че същите са съставени в срока по чл. 34 от ЗАНН и от компетентни лица. Нарушението на чл. 9, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗЗП е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата си.
Правилно е приложен материалния закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба.
Съобразно чл. 198 от ЗЗП за нарушение на изискванията за етикетиране на стоките по чл. 9, 10 и 11 на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 300 до 1500 лв. За констатираното нарушение на нарушителя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300 лв. В НП не е посочено дали нарушението е установено за първи път, но определеният размер на имуществената санкция е в минимално предвидения, поради което и наказателното постановление следва да бъде потвърдено в частта на наложената за нарушението на чл. 9, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗЗП санкция.
С констатираното нарушение на чл. 9, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗЗП не са изпълнени основни задължения за търговеца да бъде информиран потребителят за производителя, вносителя на стоките, когато са от внос, както и да бъде предоставена информация по разбираем начин включително и на български език за съществените характеристики на предлаганите стоки за продажба. Нарушението е формално, поради което и не е необходимо настъпване на вредоносни последици. Нарушението е обществено значимо, тъй като потребителите са били лишени от правото да получат минимално необходимата информация за стоката, която им се предлага. По тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Предвид гореизложеното обжалваното НП в частта, с която на ЕТ „…..” е наложено административно наказание имуществена санкция за нарушение на чл. 9, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗЗП в размер на 300 лева на основание чл. 198 от ЗЗП следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
По отношение на второто описано в обжалваното наказателно постановление нарушение по чл. 15, ал. 1, във вр. чл. 3, ал. 4 от Наредбата за етикирането и наименованията на текстилните продукти, следва да се посочи, че визираната Наредба е отменена с ДВ, бр. 31 от 14.04.2021 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Това е принципът, т.е. законът няма обратно действие и е реализация на принципа на законоустановеност на нарушенията и наказанията. Действително цитираната разпоредба на чл. 15, ал. 1, във вр. чл. 3, ал. 4 от Наредбата за етикирането и наименованията на текстилните продукти е била в сила по време на извършване на нарушението и за неизпълнението ѝ е била предвидена санкцията по чл. 198 от ЗЗП. Изключение от принципа, че законът няма обратно действие, е прокарано с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по –благоприятна за нарушителя. Правната теория приема, че по - благоприятен е този закон, който: 1. води до по - благоприятни за дееца административнонаказателноправни резултати; 2. изключва въобще наказуемостта на даден вид деяния - отменя въобще дадена норма и визираните деяния не се явяват повече нарушения; изменя даден състав, като стеснява неговия обсег чрез прибавяне на нови признаци; 3. предвижда по леко по вид и/или размер наказание; 4. смекчава административно-наказателната отговорност за даден вид нарушения, без да засяга вида и размера на установеното наказание. Във всички тези случаи най-важна предпоставка е по - благоприятният закон да е влязъл в сила и да е станал действащо право до влизане в сила на Наказателното постановление. В конкретния случай с отмяната на горепосочената Наредба е изключена въобще наказуемостта на този вид деяние - визираното деяние не се явява повече административно нарушение. В този смисъл е налице по -благоприятен закон, тъй като е отпаднала запретеността и наказуемостта на този вид деяния, до влизане в сила на оспореното НП. Изключването от законодателя на наказуемостта на конкретно вмененото на дееца нарушение, изключва и възможността това наказано лице да носи административно наказателна отговорност за това деяние.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да се отмени в частта, с която на ЕТ „……” е наложено административно наказание имуществена санкция за нарушение на чл. 15, ал. 1, във вр. чл. 3, ал. 4 от Наредбата за етикирането и наименованията на текстилните продукти в размер на 300 лева на основание чл. 198 от ЗЗП.
По разноските:
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски. От ответната страна са поискани разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 1, във вр. с чл. 27е от съдът от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя същото в предвидения минимален размер от 80 лева.
Съобразно препращата норма на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В чл. 78, ал. 3 от ГПК е предвидено, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Поради това и с оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К-039108, издадено на 26.04.2018 г. от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощен съгласно заповед № 289/22.04.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, в частта, с която на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП на ЕТ „…….”, ЕИК……., за нарушение на чл. 15, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 4 от Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти е наложена имуществена санкция 300 лева на основание чл. 198 от ЗЗП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-039108, издадено на 26.04.2018 г. от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощен съгласно заповед № 289/22.04.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, в останалата му част.
ОСЪЖДА ЕТ „……”, ЕИК……, със седалище и адрес на управление: гр. П., област Б., кв. …., бл. …, вх. …, ет. …., представляван от собственика З. М. С., EГН ……., да заплати на Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище: Пловдив, ул. „Васил Левски” № 50 сумата 40 лева /четиридесет лева/ разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от НЗПП, вр. с чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.